Бягане на открито и на тъмно
Понеже на моменти, докато бягам, се случват доста интересни неща, реших да отворя една нова категория – Бягане. Свидетел съм на всякакви уникални неща, но днес направо беше убийствено! Не знам да се смея, да плача ли... Нека започна първо с описание на маршрута. Не е кой знае какво – сумарно е около 10.8 километра. За опитен бегач е нищо, но за средно-добър като мен е подходящ. Мислех си аз, че ще е тихо и спокойно, ала нейсе.
Всичко беше ОК първите 2 километра. Докато бягам в града нямам никакви притеснения. Всичко е добре осветено, бягам в страничните улички, където няма много коли, за да не се надишам с изгорели газове. Чувството е много приятно, препоръчвам на всеки та, да се върнем на днешния случай. Бягам си аз, слушам си музика и на третия километър взе да притъмнява.
Това е предимно вилна зона и го помислих за напълно нормално. Но стигам до Точка А от картата и какво – няма никакво осветление, а има още около 500 метра къщи! WTF! Как се прибират хората там? Е, реших, че мога да преглътна липсата на улично осветление и продължих напред. Излязох от града и интересното тепърва предстоеше.
Точка Б, брр! Подгони ме куче! Голямо, мръсно и страшно. Сериозно, не знам откъде извън града изскочи това чудовище в тази тъмница. Бягам си аз и усещам нещо зад мен, махам слушалките - нищо, обръщам се - празно, решавайки, че всичко е плод на съзнанието ми слагам слушалките и продължавам. Още 3-4 метра и чувството пак е тук, пак се обръщам и гореспоменатото същество бяга зад мен и започва диво да джавка. Повиших скоростта си от обикновена (около 10 km/h) до спринт (~20km/h). Чувството е неописуемо, бягаш преследван от диво животно. След известно разстояние спринтиране около Точка В, звярът се отказа и обърна.
Аз:Животното - 1:0! Спечелих и си помислих, че това ще е най-невероятното за вечерта. Е, щях да бъда опроверган. След кучето бях малко изтощен, ала половината път още беше пред мен. В Точка Г осветлението пак се появи и аз продължих да бягам с нормалната скорост.
И пак старата песен... Точка Д – Рунд 2. Още един незнайно защо разярен на мен представител на Canis lupus familiaris ме подгони. Този път го забелязах по-рано, защото дойде от другата лента, пресече я и влезе в моята. Пак спринт, пак диво джавкане. Явно, когато бягам съм невероятно интересен за кучетата. Смятат ме за невероятно заплашителен, затова ме и преследват. В Точка Д дербито на деня приключи с краен резултат: Аз:Кучетата - 2:0! Аз победих, УРА!
Добягах маршрута нормално без всякакви други произшествия и мога да си направя няколко няколко извода:
- Никога повече да не бягам на места с лошо улично осветление. Не мога със сигурност да знам каква чудесия се спотайва там, в тъмнината, готова да ме преследва.
- Гледайте да бягате на места без много кучета. Най-добрият приятел на човека намира за изключително забавно да джавка след вас. Е, никога повече!
Надявам се отново да пиша в тази графа, но по приятен повод, а не поради некомпетентност от страна на общината и бесни животни. Съветът ми към общината е да сложат улично LED осветление. Няма да е лошо да сме на светло и да е икономично при това, нали?
На някого другиго случвали ли са се такива интересни преживявания? Споделете.