Объркани сезони
Целият град е потънал в мръсотия. Лепкава кал на повечето места, мръсни локви, там където слънце не стига има сняг, отдолу лед, има си и киша, където е изсъхнало е мръсно и песъчливо, въобще е своеобразен ужас и направо ме е гнус да се движа из града.
Обувките си рядко ги мия, защото съм пробвал и просто няма как да ги опазя чисти. Нося дрехи, които по-лесно се чистят, в случай че някой безмозъчен бакшиш се направи на герой и водата от близката локва се окаже върху ми.
Мъглите, които се появяват през ден-два не помагат никак, ама никак. Принципно ми е забавно и интересно да видя улиците, забулени в млечногъста пелена, обаче когато е през ден-два вече започва да писва. Честото отсъствие на слънцето, което по правило плюя при всяка възможност, също не ми харесва вече. Факт е, че зимата тази година хич не ми се нрави. Искам да е лято, да излизам, да живея, да дивея...
А по default плюя и лятото с тежкия му и задушлив въздух, който те кара да се потиш като свиня. Предполагам, че е просто някакъв защитен механизъм на подсъзнанието против поява на зимни депресии ;)
Имам чувството, че от няколко години насам в тая държава пролет и есен няма. От тениската скачам кажи-речи директно в якето и респективно на обратно. Къде, мамка му, отидоха сакралните 20 градуса, на които вирея добре?!