Зубърът в училище
Всеки си е изградил някаква собствена представа за зубърите и смятам, че много малко от хората, които не са зубрачи ги харесват. Защото повечето зубъри, или поне тези, които аз познавам са едно голямо нищо. Долни подмазвачи, повечето от които даже и не могат да направят едно смислено изречение, но когато идва някакво писмено изпитване те са първите, които започват да пишат без дори и за секунда да се замислят. Когато ги изпитват устно те казват изреченията едно към едно с тези, които са написани в тетрадките. А когато ги питаш нещо странично, като алгоритъма на Keccak-256 - мълчат.
Не искам да ме разбирате погрешно. Аз не съм двойкаджия и имам добър успех, така че това, което казвам не е защото завиждам или нещо подобно, а е защото е незаслужено. Но за разлика от зубърите никога не се подмазвам, даже много честно споря с учителите, когато съм прав и знам, че съм прав за нещо и никога не уча наизуст. Защото не виждам смисъл да зубря нещо, което след няколко дни даже и няма да си спомням. А и никога, ама наистина никога не съм вдигал наздраве заради шестицата ми по математика (на такава наздравица станах свидетел преди две седмици).
Отношението на учителите към зубърите не винаги е добро. Това ми харесва, защото много малко преподаватели обичат да им казваш истината в очите и да спориш с тях, а не да им се мазниш и да им целуваш задниците. Което всъщност е много хубаво, защото мазняри има навсякъде, но малко са хората, които ще ти говорят истината право в очите, без да се притесняват какво ще си помислиш за тях, дали ще имат по-ниски оценки и дали отношението на учителите ще се промени към тях. А когато имаш нужните знания, без да си зубър няма да ти пука много много от последствията.