Фешън шоо
Не ме разбирайте криво: харесвам хубавите дрехи и френските аромати, нямам нищо против зелените iPod-и и при първа възможност ще си купя Порше. Мразя рукола, но обичам суши. Харесвам красиви танцуващи момичета, завийте ми две за вкъщи. Не бих купил оранжева риза само защото тоя сезон е на мода, но не бих се и отказал да я купя само за да съм на контра. Модата съществува и въпреки че често прави потребителите си леко смешни, в нея няма нищо фундаментално лошо. И все пак в софийските най-фешън клубове, колективно наречени клубъъ има нещо отблъскващо. Отблъскващи са хората, които определят правилата в тяхната баба-ми-носи-галоши-прада субкултура.
В България има хора които печелят добре от смислен труд. Те, съвсем естествено, харчат добре спечелените си пари за дрехи, коли и разходки. За тях не говорим- не те оформят фешъна. Фешънът идва от момчетата, които паркират колите си на средата на кръстовището, пийват по няколко големи и после карат с двеста по тесните квартални улички. Момчетата, които си изкарват хляба с чупене на глави и трафик на неща. Момчета, които във всяко нормално общество биха живели в утайката, но у нас по някаква причина са елит. Жените искат да бъдат с тях, мъжете искат да бъдат като тях. Или поне някои жени и, съответно, някои мъже.
С една скромна инвестиция във фешън дрешки, всеки би могъл да стане част от клубъъ. Повечето следващи и посещаващи фешъна са най-нормални петнайсет-до-трийсет годишни. Те всеки ден ходят на нормално училище, живеят в нормални двустайни апартаменти и ядат нормални банички с боза. И най-нормално искат в петък вечер да живеят в един по-лъскав и шарен свят. Проблемът в тоя любим мой град обаче е, че в клубъъ основната идея е да се харесаш на типове на анаболни стероиди с по четиринайсет думи в речника, да се обличаш както на тях им харесва и да играеш техните игри. Това не е същия секс и не е същия град.
Наистина, някои добре изглеждащи дами обитават клубъъ и със сигурност не всички те са празноглави кифли. Извинявай обаче, момиче, искам първо да си поговоря с теб и чак после да те повозя в колата си. А и ако снощи над теб щастливо се е потил някой орангутан, то дългите ти крака и прекрасният ти бюст губят всякаква стойност- не бих искал да минавам през едно и също сито с него. В света на мутрите жените са стока. В моя- не.
Въпреки теорията, че мутрите еволюират, те явно все още не са разбрали, че ако поведението ти крещи “Долно Уйно”, дрехите ти не бива дори да намекват за Париж. Спа процедурите не махат калта под ноктите. Нито, докато сме на темата, кръвта. И докато фешънът продължава да бъде творен от мутри, въпреки Прада, Версаче и Бентли, клубъъ ще продължава да прилича на нещо пластмасово сглобено от пиян китаец. Нещо което поне аз не смятам да обитавам.