Пикник в Червен
Почти година мина от последното ми ходене в Червен. Както вече съм споменавал - това е едно от любимите ми места освен Обзор и Русе.
В 15:00 най-после тръгнахме. Барикадирани сме с ядене, алуминиеви тавички за барбекю, пластмасови чаши и прибори за хранене и тръгваме добре натоварени към спирката на Оборище, за да изчакаме автобуса за Червен.
Около 6 без 10 се качихме на автобуса и потеглихме. Както винаги, драснах няколко съобщения, докато ми беше скучно по време на пътя. Точно в 19:15 бяхме вече пред кметството на Червен. Още със слизането ни започна да ръми топъл, пролетен дъжд. За миг си помислихме, че синоптиците са познали.
Когато нашият човек дойде да ни посрещне и тръгнахме да разтоварим за малко багажа в къщата му ни заваля кратък проливен дъжд колкото да ни измокри качествено. За щастие в къщата имаше печка на въглища и успяхме да по изсъхнем набързо. Докато се организирахме да тръгнем към базата на археолога вече беше започнало да се стъмнява, а трябваше да се пали огън и да се върти месото на скара
Благодарение на любезната “помощ” на влагата от дъжда, огънят беше факт след около половин час труд. Нагласихме импровизирана скара и започнахме да слагаме пилешкото месо на нея. По едно време аз се присламчих до скарата да наглеждам и въртя пилето. Установих с учудване, че ми е доста приятно да участвам в готварските мероприятия.
Около 01:30, когато всички бяхме особено гладни всичкото ядене беше вече приготвено. Приготвихме салатата и поседнахме да напълним коремите. Гладна мечка хоро не играе, а на ситата мечка - лесно и се доспива. Това се случи и с нас. Около 02:30 вече едва гледах и полегнах да презаредя батериите с малко сън. В 08:30 трябваше да стана за да посрещна жените и децата от автобуса, който трябваше да пристигне в 09:15. От горе до автогарата има около 25 минути път.