Последните избори – Не точно победа
Изборите минаха и заминаха. Резултатите са следните: премиерът ми е пожарникар, а зъболекарката ми стана депутат. Поставям ги на един ред, защото единият ми е причинявал болка, а другият — ще ми причинява. Така е то.
Да, изпуснахме уникален шанс, който щеше да ни направи още по-абсурдно изглеждащи пред очите на света, като gangsta рапър се отказа да бъде депутат. От друга страна печелим уникалната чест и възможност да ни управляват ченгета, пожарникари, барети и тъй нататък. Другата уникална възможност, която спечелихме — един мачо (мъжкар, уж) ще ни е премиер в близките четири години, ако не са и по-малко, ако си изпълни истинското обещание, за което, някак забрави. Да, има и други обещания, които ни е дал, а именно — етническа война, защото, ако изпълни обещанието си, то ще има една реплика, която ще срине етническото помирение, в което май, по-скоро ние сме примирените.
Проблемът изобщо не е в ГЕРБ, нито до мачото, нито до зъболекарката ми.
Проблемът е в…проблемът е Реформаторския блок, която ме интересуваше. Моят глас “отиде” за нея. В нощта на изборите, когато се видяха плачевните резултати, Реформаторския блок, че това е победа. Кое? под 50-те, че и повече процента активност? Местата в парламента?
Всъщност, това изобщо не е победа. Вчера, след поредните скандали, типично по български — Реформаторския блок отново се разцепи. Хората, които са послушни морски свинчета на Иван Костов — решиха да подкрепят кабинета на ГЕРБ.
Когато бях на митинга на Реформаторския блок май не ми повлияха никакви емоции. Отидох, снимах, чух нещата, които бях сигурен, че ще чуя, чух и неща, които не очаквах да чуя, но не ми направиха впечатление. Когато написах, че ще подкрепя Реформаторския блок, писах с ясното съзнание, че отивам на митинга, защото искам да се уверя, че няма да съжалявам. Е, не съжалявам, че ги подкрепих. Съжалявам, че стана това, което очаквах — думите да се извадят от контекста, а като резултат да се получи нещо, което не трябва да се получава.
Мислейки си, че е глупаво поредното разцепване на синьото, то първата ми асоциация, не знам как, но е с текст на Pink Floyd. Вероятно, защото блогът се казва Hey, you, но последните два реда от самата песен описват положението, в което се набутаха сините, а именно:
Together we stand,
divided we fall.
Така се и получи. Единността свърши там, където дойде разцеплението. Още преди няколко месеца, когато си говорих със Светла, тя ми каза, че има време да се отвратя от политиката. Тогава, както и сега не съм напълно убеден в думите й, но в тях се крие някаква истина. Не обичам вътрешните разногласия. Пример за такива, по-маловажни, се случват всеки ден. Разногласие в приятелската компания, в групата, в туристическото дружество, навсякъде. Хубавото в някои случаи е, че разногласията не са толкова важни. Лошото в разногласието на Реформаторския блок, обаче е малко по-важно, поне в някакъв смисъл, поне защото ми пука за мястото, което наричам моя държава.
Опитвам се да не се срамувам, че живея тук. Утре ще се опитам да не се срамувам, че премиерът ми е пожарникар и медийна звезда, че зъболекарката ми е депутат и тъй нататък. Не съм сигурен, дали Реформаторския блок ще се срамува, че е дала обещания, които не спазва. Дори, ако трябва да бъда честен, съмнявам се, че след като налапаха парче от баницата, изобщо ще се сетят, че са дали някакви обещания.
Не исках да пиша повече за ГЕРБ, но… Ни в клин, ни в ръкав, сещам се за лидерството. Преди много милиони години, една маймуна осъзнала, че ако вземе кост от умряло животно, тя е с една идея по-силна от другите, защото костта може да се използва като оръжие. Така, тя подчинила другите маймуни.
Сега, в днешен вариант, тази маймуна е лидер на държавата. Нещото, от което трябва да се пази днешната маймуна е развитието на праисторическата история. След като на другите маймуни им писнало от маймуната-лидер, те взели други кокали и я пребили. Така е то. Лидер станала друга маймуна, която осъзнала, че два кокала дават повече сили…и тъй нататък.
Относно победата… ами, не. Това не е победа. Не е победа да хванеш кокала и да го размахваш над главата си, да се биеш в гърдите, че си честен, че ще търсиш отговорност и ще търсиш истината. Когато хванеш кокал, бързо забравяш за истината, отговорностите, но можеш да се биеш в гърдите много смело, колкото си искаш. Това, че си изхарчил държавни пари за да правиш маймунски кампании, от които ползата няма — отново не е победа. Не точно победа се нарича и доверието, което малко по малко започваш да губиш. Така е то.
Маймуни!