Черната овца

Случвало ли ви се е някога да ви обвиняват за нещо, което не вие сте извършили? Като например да счупиш стъкло в училище или пък да наръгаш гумата на някоя кола. И твърденията на обвиняващите да са на база твоето отношение към тях, което е всичко друго, но не и добро. И когато те нарочат за черната овца на квартала, тази “слава” те преследва много дълго време и много трудно можеш да се отървеш от нея.

Няма значение дали си момче или пък момиче. Всъщност няма значение дали си сгрешил един-два-три или четири пъти. Когато не се държиш приятно с някой съседка и не и лижеш задника, вероятността да те нагрочат всички съседи е прекалено голяма.

Аз съм бил в това положение и честно да ви кажа не е никак приятно. Макар и да не ми е пукало особено, когато някой те обвини в нещо, без да има каквито и да било аргументи, няма как да не се ядосаш и да му теглиш една майна. Винаги съм се съобразявал със съседите, но никога няма да тръгна да им правя услуги, без да са ги заслужили по някакъв начин.

Нямам намерение да ходя на магазина на някоя бабка, при положение, че внучката й стои в тях и си лакира ноктите. Та мисълта ми е, че явно повечето хора не обичат да им се отказва. Ако откажеш - си лош, ако приемеш - си добър. Обаче какво мислят хората за мен не ми пука. Пука ми само за тези, които уважавам.

Друг е въпроса, че на мен такива етикети въобще не ми се нравят. Защото те показват глупостта на тези, които ги използват. Веднъж ме обвиниха, че съм счупил прозорец, а на мен ми стана много смешно, когато разбрах, защото през това време бях на почивка и когато нашите ми се обадиха ми стана много странно.

ак мога да счупя нещо, при положение, че съм на триста километра от нас. Това не мога да го разбера. Обаче кой е бил виновен? Много ясно, че е черната овца на махалата. Обвинявайте го, няма проблем. Обаче едва ли сте наясно, че такива обвинения, без нужните аргументи не струват и пет стотинки. Не струват абсолютно нищо.

Наглостта и лицемерието на много от хората в България обаче няма край. Всички тези, които са обвинявали, плюли, ненавиждали едва ли не черната овца след няколко години си вземат думите обратно. Гледат я нагло, усмихват и се и се правят на честни и прями хора. Когато черната овца постигне нещо хубаво и достойно за уважение, те я поздравяват със същата тази лъжлива усмивка.

Държат се така, сякаш нищо не се е случвало. Годините си минават, ама характера на хората не може да се промени. Да, те могат да станат по-лицемерни и гадни от всякога, но не могат да се променят към по-добро. Стоят на пейката, чоплят си слънчогледа и чакат да се появи новата черна овца.

Последният случаи е, че ме обвиниха мен с този блог, че съм направил нещо лошо, а аз изобщо така и не разбрах цялата картина за какво става въпрос. Светът е пълен с комплексари, които се чудят на кого да губят времето, изразявайки компрексите си и търсейки внимание. Мога само да се моля да стоят по-далеч от мен.

бутони към социални мрежи